БУДА И ПРИТЧАТА ЗА СТРЕЛАТА

Чуламалункя -сутта
(Маджджхима-никая 63)

Почтеният Малункяпутта седнал до Възвишения и се обърнал към него със следните думи:

- Когато, господарю, размишлявах в уединение, ми хрум­на следната мисъл: „Има някои възгледи, които Възвише­ния не съобщи, които той остави незасегнати или отклони, а именно: „светът е вечен" или „светът не е вечен", „светът е краен" или „светът е безкраен", „душата и тялото са едно и също" или „душата е едно, тялото - друго", „Съвърше­ния съществува след смъртта" или „Съвършения не същес­твува след смъртта", или „Съвършения нито съществува, нито не съществува след смъртта".

Възвишения не ми обясни тези възгледи. Не ми харесва, че Възвишения не ми ги обясни, това ми причинява болка. Затова дойдох при Възвишения, за да го попитам за смисъ­ла на тези възгледи. Ако Възвишения успее да ми обясни възгледите относно вечността на света и т.н., аз ще остана като ученик при Възвишения. Ако обаче Възвишения не ус­пее да ми обясни възгледите относно вечността на света и т.н., тогава ще скъсам с учението и ще се върна към светс­кия живот. Ако Възвишения знае наистина, че светът е вечен, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае на­истина, че светът не е вечен, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че светът е краен [в пространството], той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че светът е безкраен [в пространството], той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че душата и тялото са едно и също, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че душа­та е едно, а тялото - друго, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че Съвършения съществува след смъртта, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че Съвършения не съществува след смъртта, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че Съвършения същес­твува и не съществува след смъртта, той трябва да ми го обясни; ако Възвишения знае, че Съвършения нито същес­твува, нито не съществува след смъртта, той трябва да ми го обясни. Ако обаче Възвишения не знае дали Съвърше­ния съществува след смъртта или не съществува след смъртта, то тогава по-достойно за него би било да каже, че не знае или че не може да реши този въпрос.

- Защо смяташ така? Казвал ли съм ти някога, Малункя­путта: „Ела, Малункяпутта, приеми живота на монасите! Аз ще ти обясня дали светът е вечен или невечен, дали душата и тялото са едно и също нещо, или пък са нещо различно, дали Съвършения съществува или не съществува след смъртта, или пък нито съществува, нито не съществува след смъртта"?

- Разбира се, че не, господарю!

- А може би си ми казвал: „Искам, господарю, да пове­да живот на аскет край Възвишения. Господарят сигурно ще ми обясни дали светът е вечен или невечен, дали душата и тялото са едно и също, дали душата е едно, а тялото - друго, дали Съвършения съществува след смъртта или не съществува след смъртта, дали Съвършения нито същест­вува, нито не съществува след смъртта"?

- Разбира се, че не, господарю!

- Тогава, Малункяпутта, е ясно, че нито аз съм ти каз­вал: „Ела, Малункяпутта, приеми живота на монасите! Аз ще ти обясня дали светът е вечен или невечен", нито пък ти си ми казвал: „Искам, господарю, да поведа живот на ас­кет край Възвишения. Господарят сигурно ще ми обясни дали светът е вечен или невечен". Но щом нещата стоят така, кой си ти, суетни човече, и какво отхвърляш? Ако ня­кой, Малункяпутта, кажеше: „Няма да приема живота на монах край Възвишения, ако Възвишения не ми обясни дали светът е вечен или невечен, дали душата и тялото са едно и също, или душата е едно, а тялото - друго, дали Съвърше­ния съществува или не съществува след смъртта, или пък след смъртта Съвършения нито съществува, нито не съществува", тогава този човек, о, Малункяпутта, би умрял, докато Съвършения му обяснява всичко това.

Този човек, о, Малункяпутта, прилича на човека, който бил ранен от стрела, чийто връх е намазан с отрова. Неговите приятели и другари, роднини и братовчеди поръчали да до­ведат сведущ лекар. Раненият обаче казал, че не иска да изва­дят стрелата, докато не разбере дали този човек, който го е ранил, е кшатрий или брахман, дали е вайшя или шудра, пре­ди да разбере как се казва и откъде произхожда, дали е дре­бен, едър или среден по размери, дали неговата кожа е черна, кафява или светла, в кое царство или в кой град живее. След това казал, че не иска да извадят стрелата, преди да разбере дали лъкът, с който е била изстреляна стрелата, е бил къс или дълъг, дали тетивата е била направена от животински жили или лико, от каква птица са били перата на стрелата, дали колчанът, в който е лежала стрелата, е бил направен от те­лешка кожа, от биволска кожа, от еленска кожа или от лъвска кожа, дали наконечникът е бил прав или закривен, дали е изг­леждал като зъб на теле или като лист от олеандър. Този чо­век, о, Малункяпутта, ще умре, преди да научи всичко това.

Същото, Малункяпутта, би станало и с човека, който каже: „Няма да приема живота на монах край Възвишения, преди Възвишения да ми обясни дали светът е вечен или невечен, дали душата и тялото са едно и също, или душата е едно, а тялото - друго, дали Съвършения съществува или не същес­твува след смъртта, или пък след смъртта Съвършения нито съществува, нито не съществува". Този човек, о, Малункяпут­та, ще умре, докато Съвършения му обяснява всичко това.

Нещата, Малункяпутта, не могат да бъдат поставени по този начин: Ако е правилен възгледът, че светът е вечен, тогава монашеството е оправдано. Нито пък могат да бъ­дат поставени по следния начин: Ако е правилен възгледът, че светът е невечен, тогава монашеството е оправдано. Не­зависимо от това кой възглед е верен, дали този, че светът е вечен, или другият, че светът е невечен, със сигурност съ­ществува раждане, стареене и умиране, съществуват мъче­нията, мизерията, страданията, тъгата и отчаянието, които аз съм познал и се опитвам да унищожа още приживе.

Нещата обаче не могат да бъдат поставени и по този начин: Ако е правилен възгледът, че светът е краен, тогава монашеството е оправдано. Нито пък могат да бъдат пос­тавени по следния начин: Ако е правилен възгледът, че све­тът е безкраен, тогава монашеството е оправдано. Незави­симо от това кой възглед е верен, дали този, че светът е краен, или другият, че светът е безкраен, със сигурност съ­ществува раждане, стареене и умиране, съществуват мъче­нията, мизерията, страданията, тъгата и отчаянието, които аз съм познал и се опитвам да унищожа още приживе.

Нещата обаче не могат да бъдат поставени и по този начин: Ако е правилен възгледът, че душата и тялото са едно и също, тогава монашеството е оправдано. Нито пък могат да бъдат поставени по следния начин: Ако е правилен въз­гледът, че душата и тялото са нещо различно, тогава мона­шеството е оправдано. Независимо от това кой възглед е верен, дали този, че душата и тялото са едно и също, или другият, че душата и тялото са различни неща, със сигурност съществува раждане, стареене и умиране, съществуват мъче­нията, мизерията, страданията, тъгата и отчаянието, които аз съм познал и се опитвам да унищожа още приживе.

Нещата не могат да бъдат поставени и по този начин: Ако е правилен възгледът, че Съвършения съществува след смъртта, тогава монашеството е оправдано. Нито пък мо­гат да бъдат поставени по следния начин: Ако е правилен възгледът, че Съвършения не съществува след смъртта, тогава монашеството е оправдано. Независимо от това кой възглед е верен, дали този, че Съвършения съществува след смъртта, или другият, че Съвършения не съществува след смъртта, със сигурност съществува раждане, стареене и умиране, съществуват мъченията, мизерията, страданията, болките и отчаянието, които аз съм познал и се опитвам да унищожа още приживе.

Нещата не могат да бъдат поставени и по този начин: Ако е правилен възгледът, че Съвършения съществува и не съществува след смъртта, тогава монашеството би било оправдано. Нито пък могат да бъдат поставени по следния начин: Ако е правилен възгледът, че Съвършения нито съществува, нито не съществува след смъртта, тогава мона­шеството е оправдано. Независимо от това кой възглед е верен, дали този, че Съвършения съществува и не същест­вува след смъртта, или другият, че Съвършения нито съ­ществува, нито не съществува след смъртта, със сигурност съществува раждане, стареене и умиране, съществуват мъ­ченията, мизерията, страданията, тъгата и отчаянието,ко­ито аз съм познал и се опитвам да унищожа още приживе.

Затова, Малункяпутта, трябва да разглеждате съобще­ното от мен като съобщено, а несъобщеното - като несъ-общено. Какво обаче не съм ви съобщил? Не съм ви съоб­щавал, че светът е вечен или че светът е невечен, че светът е краен или че светът е безкраен, че душата и тялото са едно и също, както и че душата и тялото са нещо различно; не съм ви съобщавал, че Съвършения съществува след смъртта, че Съвършения не съществува след смъртта, че Съвършения съществува и не съществува след смъртта, че, накрая, Съвър­шения нито съществува, нито не съществува след смъртта.

И защо, Малункяпутта, не съм ви съобщил всичко това? Защото то е лишено от смисъл и не отговаря на изконната идея за монашеския живот, защото това [знание] не обс­лужва интересите на отказа от самсара и не води към без-метежност, извисяване, познание, пробуждане и нирвана.Затова не съм ви го съобщил.

Какво обаче съм ви съобщил, Малункяпутта? Съобщил съм ви какво е страданието, какъв е произходът на страда­нието, как се унищожава страданието, както и пътя, който води до унищожаване на страданието.

И защо, Малункяпутта, съм ви съобщил това? Защото това [знание] е смислено и отговаря на изконната идея за монашеския живот, защото то обслужва интересите на от­каза от самсара и води към безметежност, извисяване, поз­нание, пробуждане и нирвана. Затова съм ви го съобщил.

Затова, Малункяпутта, трябва да разглеждате съобще­ното от мен като съобщено, а несъобщеното - като несъобщено.

Така казал Възвишения. Почтеният Малункяпутта се възрадвал на казаното от Възвишения.