Луций Сенека, Писмо XIV

XIV

СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ

(1) Признавам, че любовта към собственото тяло ни е вродена; признавам, че носим отговорността за него. Не отричам, че трябва да го обслужваме, но отричам, че трябва да му робуваме. Защото който робува на тялото си, който прекомерно му трепери, който свежда всичко до него — той ще стане роб на мнозина.

(2) Трябва да се държим не като че ли сме длъжни да живеем заради тялото си, а така като че ли не можем без него. Прекалената привързаност към нето ни безпокои със страхове, товари ни с грижи, подхвърля ни на оскърбления. Не цени достойнството си онзи, който прекомерно цени тялото си. Нека се грижим много прилежно за него, но все пак така, че да можем и в огън да го хвърлим, ако разум и, достойнството или дългът изискват това…

 (9) Затова трябва да обмислим как да си осигурим безопасност от тълпата. Първо: никога да не пожелаваме същото — кавгата се ражда между съперници. Второ: да не притежаваме нищо, което би донесло голяма печалба на този, който ни го вземе. Нека по теб да има колкото може по-малко трофеи. Никой, или пък само малцина проливат човешка кръв заради самата нея. Повечето хора не толкова мразят, колкото пресмятат. Разбойникът ще подмине голтака; дори пътят, пълен със засади, е безопасен за бедния.

(10) И най-сетне, според древното правило три са нещата, които трябва да се избягват: омразата, завистта и презрението. А как да стане това, само мъдростта ще ти посочи: трудно е да се намери среден път — трябва да се пазим да не би страхът от завист да ни навлече презрение, както и да не би в желанието си да не тъпчем другите да излезе, че ние можем да бъдем тьпкани. Самата възможност да всяват страх за мнозина става причина да се страхуват. Нека се въздържаме от всякакви крайности: да те презират е не по-малко опасно отколкото да те гледат със страхопочитание.

(11)     Затова трябва да търсим спасение при философията: тази дума служи като знак за неприкосновеност и в очите на не докрай лошите хора. а за добрите — да не говорим. Нали площадното красноречие и въобще всичко, което вълнува тълпата, има своите противници: а философията, мълчалива и съсредоточена в себе си, не може да бъде обект на презрение и сред всички изкуства тя е почитана дори и от най-лошите хора. Никога лошотията не ще набере такава сила, никога заговорът срещу добродетелта няма да бъде толкова могъщ, че името философия да не си остане свещено и достойно за уважение…

 (14) Но после ще видим дали мъдрецът трябва да се занимава с обществени дела. Сега те каня при тези стоици, които са се оттеглили от обществото, за да усъвършенстват живота, и без да влизат ш конфликт със силните на деня, да установят законите за човешкия род. Мъдрецът няма да наруши общоприетите нрави, нито ще дразни хората с необичаен начин на живот…

(16) И в края на краищата мъдрият се интересува от смисъла на нещата, не от резултата. В наша власт е началото, за изхода се произнася слепият случай, а на него аз не отстъпвам правото да ми бъде съдник…

(17) Сега протягаш ръка за всекидневния подарък. Ще те даря с дар златен и понеже стана дума за злато — чуй как ползата и удоволствието биха били по-приятни за теб. „Най-много се наслаждава на богатството онзи, който има най-малка нужда от богатство.“ „Издай ми автора“ — казваш. Виж ме колко съм добронамерен — сега ще похваля чужда мисъл: това е на Епикур или на Метродор, или на някой друг все от тяхната школа. Но какво значение има кой го е казал? За всички го е казал. Който се нуждае от богатства, той се и бои за тях. А никой не се наслаждава на благо, което му създава тревоги; все се мъчи да прибави още нещичко и докато се грижи за приходите, забравя да го използва. Прави сметки, виси на форума, слюнчи тефтери. От господар става иконом. Бъди здрав.


---
Луций Аней Сенека, „Нравствени писма до Луцилий“ (прев. Анна Шуледко), С., Изд. Рива, 2001.