ФИЛОСОФИЯ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ

ФИЛОСОФИЯ В ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ
(или извънредно положение на философията)

     Скоро си мислех, че днешното време всъщност благоприятства случването на философията, може да подпомогне философския процес. Защо? Как? Ако се върнем малко назад във времето и отгърнем страници от Платон, виждаме, че философията е "разговор на душата със самата себе си". В случая правим три допускания: имаме душа, тя общува, може да общува със самата себе си. Това се случва дори само от ежедневния поток на мислите, при който често общуваме мислено с кого ли не - от приятелите ни и колегите ни, от близки и далечни роднини до продавачът в магазина или познатият ни от далечни страни. Малко по-далеч душата започва наистина разговор със самата себе си, започва същинският философски процес на самоосмислянето на Аза като моят Аз, като другият Аз (Азът на другия), като Азът изобщо. Кой съм, защо съм, каква е природата ми? Имам ли в действителност индивидуален Аз или съм отражение на всичко около мен? Малко по-нататък започва методическото съмнение (Декарт), при което се усъмнявам в съществуването на всичко около мен (хм, може би карантината да се превърне в добро условие за това), докато най-накрая се усъмнявам и в собственото си съществуване, но... Все пак мисля, т.е. щом мога да се усъмнявам, значи все пак мисля. А щом мисля, следователно съществувам!! Или? Приемаме за миг, че Декарт е прав. Ако повървим още малко навътре, започват въпросите: Сам ли съм причина на себе си? Родителите ли са моята причина? А тяхната? И така може би до маймуната или до Адам и Ева. А на Адам и Ева!? Мислим за една Причина отвъд самите нас, може би отвъд самия свят, и същевременно в този свят. А дори и в самите нас! Може ли Първопричината да живее в самият ни Аз като най-дълбоко вътрешно основание на нашето съществуване? ("Царството Божие вътре във вас е", Лука 17:21). Ако философията е разговор на душата със самата себе си и ако за миг допуснем, че душата е нещо по-сложно, отколкото си я представяме, т.е. че има различни измерения, то вътрешното общуване в самата нея, ще бъде, освен всичко друго, общуване със самата ѝ Първопричина, която живее в самото ядро на душата. По такъв начин има възможност философията да преминава към мистическите пориви.

Ще използваме ли днешните външни ограничения като възможност за една жизнена и ободряваща филисофия? 👆

Мирослав Бачев