Луций Сенека, писмо VI
VI
СЕНЕКА ПОЗДРАВЯВА ЛУЦИЛИЙ
(1) Разбирам, Луцилий, че не само се поправям,
но се и променям. Все още не мога да го твърдя със сигурност или да храня
надежда, че в мен не е останало нищо,
нуждаещо се от промяна. Възможно ли е в мен да няма още много неща, които
трябва да се стегнат, да се изгладят, да се усъвършенстват. Доказателство за промяна на духа към
по-добро е самият факт,
че вижда недостатъците си,
които до този момент не е забелязвал. Понякога поздравяваме
болните за това,
че сами са усетили болестта си.
(2) Затова бих искал с теб да споделя тази
моя внезапна промяна — тогава бих започнал повече да се доверявам на
приятелството ни, онова истинско приятелство, което не може да се разтури ниtо от надежда, нито от страх, нито
от грижи за собствените нужди; онова приятелство, което продължава до смъртта,
в името на което хората умират.
(4) Казваш: „Сподели и
с мен тези неща, които намираш за толкова ползотворни.“ Всъщност аз горя от
желание да ти предам всичко и съм
щастлив да се уча, само за да науча и теб. Нищо, дори и най-изключителното
и най-полезното, няма да ми достави удоволствие, ако ще го зная само за себе
си. Ако мъдростта ми се даваше при
условие да я държа под ключ и да не я споделям с никого, аз бих я отхвърлил.
Никое благо не е сладко, ако не споделиш притежанието му с близък човек.
(5) Затова ще ги пратя
самите книги, и за да не хвърляш много труд, издирвайки ред по ред онова, което
ще ти е полезно, аз ще сложа бележки, та да обърнеш направо на нещата, които
одобрявам и харесвам. Все пак живото слово и съжителството ще ти помогнат
повече от приказките ми. Трябва да навлезеш в самите неща, първо, понеже човек
вярва повече на очите си, отколкото на ушите си: после, понеже пътят чрез наставления е дълъг, а чрез
живия пример — кратък и ползотворен.
(6) Клеант нямаше да
следва толкова точно Зенон", ако само го беше слушал; той е участвал в
неговия живот, надникнал е в тайните му, наблюдавал го е дали живее според
собствените си предписания. Платон и Аристотел, а и цялото множество философи,
поели впоследствие по различни, дори противоположни пътища, са извлекли повече полза от нравите на
Сократ, отколкото от думите му. Метродор, Хермарх и Полиен са станали
велики мъже не благодарение на учението на Епикур, а на съжителството с него.
Затова те призовавам не само за себе си да напредваш, но и на другите да
помагаш да напредват: нали най-голямата печалба е в това, което ще си дадем
един на друг.
(7) А сега, за да ти се
издължа за днес, ще ти кажа какво ми хареса у Хекатон. Той казва: „Питаш ме колко съм напреднал. Започнах да
ставам приятел на самия себе си.“ Наистина много е напреднал — той никога
няма да бъде сам. Знай: той е приятел на всички! Бъди здрав.
---
Луций Аней Сенека, „Нравствени писма до Луцилий“ (прев. Анна Шуледко), С., Изд. Рива, 2001.
Коментари
Публикуване на коментар