Философията на диалога на Мартин Бубер

    Мартин Бубер е известен най-вече със своята философия на диалога, определяна още като форма на религиозен екзистенциализъм, фокусирана  върху разграничението между отношенията: Аз–Ти и Аз–То. Първото е отношението между две личности, второто – между личността и всичко, което е извън нея – света, вещите и др. В този смисъл светът е двойствен за човека; двойствен е и човешкият Аз. Бубер критикува схващането за „чистия Аз“ като недосегаема и затворена в себе си монада, Аз-ът винаги е въвлечен в отношения. При отношението Аз–То човекът като субект на мисленето и действието възприема обектите и другите хора като безлични, предназначени за използване, експлоатация, контрол. А автентичните връзки между хората се основават на отношението Аз–Ти: те са одухотворени, стойностни и пълноценни. Аз–Ти отношението е уникално и притежава априорен характер. Априорното на връзката е осъществяване на вроденото Ти в срещата с реалното Ти. В едно по-висше отношение Бубер идентифицира Аз–Ти връзката с това, което може да съществува между човека и Бога; идеята за Аз–Ти отношенията трансцендентира във връзката с Бога – едно вечно Ти. По такъв начин философията на диалога преминава в теология на диалога. В „Ти“, в Другия, трябва да бъде видян Бог. Този Бог е вечното Ти като априорно свещено.

Цялата статия виж ТУК