ФИЛОСОФИЯ В ТРУДНИ ВРЕМЕНА: АСКЕТИЗЪМ И МИНИМАЛИЗЪМ

ФИЛОСОФИЯ В ТРУДНИ ВРЕМЕНА: АСКЕТИЗЪМ И МИНИМАЛИЗЪМ

Тези дни покрай ограниченията за излизане извън дома, мислите ми се върнаха назад, във времената на една важна епоха - античността. За това спомогна и разговор по телефона с един приятел (той ще се разпознае тук), а защо по телефона - мисля, че не се нуждае от обяснения. Та, да продължим: замисляме ли се понякога кое е необходимо, кое е удобство, кое лукс, а кое е напълно излишно в живота ни. Покрай мисловния обход на античните автори, мисълта ми се спря на един известен философ, който често ме е вдъхновявал с бодрите си размисли, въпреки известната противоречивост около доктрината му и нагласата му към живота. Това е Епикур. Та с какво ме привлече той?

Преди да продължим, да прочетем какво пише самият той в едно свое писмо:

"Едни от нашите желания са естествени, а други – празни (безсмислени) и че от естествените желания има едни, които са необходими, а други са само естествени. От необходимите пък едни са необходими за щастието, други – за спокойствието на тялото, а трети – за самия живот. Безгрешното разглеждане на тези факти може да насочи всеки избор към здравето на тялото и спокойствието на душата, понеже всичко това представлява целта на щастливия живот."

И така, според Епикур човешките желания и потребности, въпреки голямото си разнообразие (особено желанията), могат да се категоризират по следния начин:

1) Естествени и необходими желания

Тази първа група се отнася до най-естествените и насъщни потребности на човека като храната и облеклото. По-късно Ейбрахам Маслоу ще постави тази първа група в основата на пирамидата си с базови потребности.

2) Естествени, но не необходими

Античният автор на книгата "Животът на философите" Диоген Лаерций споделя за тази категория, че "под естествени, но не необходими желания, Епикур разбира онези, които ни предоставят разнообразно чувство за наслада, без при това да отстраняват страданието, например скъпите ястия.". С други думи, тук попадат всякакви желания за храна, питиета и прочие, които обаче не просто задоволяват базовите потребности, а могат да бъдат тяхно надграждане като разнобразие, или нещо, граничещо до излишество.

3) Нито естествени, нито необходими

Тук попадат всякакви излишества, и особено онова, което в днешно време обозначаваме като "лукс". Те могат да бъдат резултат от временни прищевки, от суета, от амбиции за власт и прочие. С една дума, тези неестествени и ненеобходими желания според Епикур следва да се избягват, защото много често водят до страдания, а не до атараксия или така желаната невъзмутимост на духа.

И така, страданията според античния философ могат да се сведат до минимум ако човек съумее да "подреди" своите желания в йерархия и задоволява най-вече първата група, по-рядко втората и никак третата.

Продължавайки темата за аскетиката, хубаво е да споменем, че има различни видове аскеза и особено важна е, наред с аскезата на тялото, да бъде упражнявана и аскеза на мисълта и духа. Аскетизмът в мисленето е дисциплина на духа. Какво и как мисля ежедневно (и като съдържание, и като метод) - ето въпроси, пряко свързани с аскетизма на духа. Ако по цял ден мисля колко е лошо всичко наоколо, колко ще затънем, в каква рецесия ще попаднем, или мисълта ми е изцяло обвързана с разнопосочни образи и кратки и хвърковати изречения из социалните мрежи, то в действителност това е свръхразточителство и пилеене на мисленето. Аскетичният подход тук ще концентрира духовните сили на личността към културните сегменти на заобикалящото ни, към духовните измерения на живота, към музикалните пориви, към живота и делата на величките личности от историята и днешно време. Това са антични и средновековни автори, мислители от Ренесанса, Просвещението, както и наши съвременници, учени, философи, хора на изкуството, майстори на духовно-нравствените основи на културата, възрожденци, именити борци за свободата и славата на България. Когато тези теми заемат по-голямата част от мисленето ни, можем завидно да се считаме за аскети на духа.

Тук се сещам и за едно изречение от Евангелието "Блажени бедните духом, защото е тяхно Царството Небесно" (Матей 5:3). Кои са онези, бедните духом, нищите духом? Необразованите? Невежите? Съвсем не. В случая бедните духом са онези, които са бедни откъм злоба, те са бедни на неоправдан гняв и униние, бедни са за оплакване и тревоги, за безпокойства и ежедневни дребнавости. Така те са всъщност богати. Те са богати на вяра и надежда, на любов и упование в Бога, на свежа и бодра мисъл, богати са на добродетели, с изобилие от духовна енергия. И тъкмо защото са бедни за униние и безпокойства, те са богати на духовно и физическо здраве, богати на изобилен и красив живот. Те са аскетите на духа.

Ще съумеем ли и ние в днешното особено време да подредим желания и потребности, да анализираме ежедневно желанията си и да бъдем аскети на духа?

Мирослав Бачев