Имануел Кант, „Антропология от прагматично гледище“, 1

ПРЕДГОВОР

Всеки напредък в културата, от който се учим, има за цел да постави придобитите знания и умения в услуга на хората, но най-важният предмет в света, върху който можем да приложим напредъка, е човекът: тъй като той е своя собствена последна цел. Следователно да познаем човека според спецификата му като земно същество, надарено с разум, особено заслужава да се нарече знание за света, при все че човекът съставлява само част от създанията на земята.

Имануел Кант

Едно учение върху знанието за човека, систематически изложено (Антропология), може да бъде изградено или от физиологическо или от прагматическо гледище. — Физиологическото знание за човека е насочено към изследването на това, което природата прави от човека, прагматическото към онова, което той като свободно действащо същество прави от самия себе си, или може и е длъжен да направи. — Който умува над природните причини, върху които вероятно почива например способността за спомен, може да мъдрува така или иначе (според Декарт) над следите, които оставят в мозъка впечатленията, получени от усещания; той трябва обаче да признае при това, че в тази игра на представите си той е само зрител и трябва да остави природата да действа, тъй като не познава мозъчните нерви и фибри, нито умее да си служи с тях за своите намерения, следователно всяко теоретическо умуване над тях е чиста загуба. — Но когато той използва възприятията от това, което е установил, че пречи или насърчава паметта, за да я разшири или направи по-гъвкава, и за тази цел се нуждае от знание за човека, тогава това занимание би съставлявало част от антропологията от прагматическо гледище, и именно тя е, с която се занимаваме тук.

Така антропология, разгледана като знание за света, която трябва да дойде след училището, собствено още не се нарича прагматическа, когато съдържа разгърнато знание за нещата в света, например за животните, растенията и минералите в различни страни и при различни климати, също и тогава, когато съдържа знание за човека като гражданин на света. — Поради това дори знанието за човешките раси като продукти, които се дължат на играта на природата, още не спада към прагматическото знание за света, а само към теоретическото.

Имануел Кант

Освен това изразите: да познаваме света и да имаме света са доста различни един от друг: доколкото единият само разбира играта, която е наблюдавал, докато другият е участвал в нея. — Но за да прецени така нареченото висше общество, а именно съсловието на благородните, антропологът се намира в много неизгодно положение, тъй като те стоят твърде близо помежду си, но твърде далеч от другите.

Към средствата да разширим обхвата на антропологията спада пътешествието, пък било и само четенето на описания на пътешествия. Но все пак преди това трябва да сме придобили у дома си знание за човека, като сме общували със своите съграждани или съотечественици, ако искаме да сме наясно, какво да търсим навън, за да разширим обхвата на тези знания. Без такъв план (който предпоставя вече знание за човека) гражданинът на света остава винаги много ограничен с оглед на своята антропология. Общото знание тук винаги предхожда локалното, ако философията трябва да го подрежда и ръководи: без нея всяко придобито знание не е нищо друго освен фрагментарно лутане в тъмнина, а не наука.

*  *  *

Пред всички опити обаче да се достигне задълбочено до такава наука стоят значителни трудности, които са свързани със самата човешка природа.

1. Човекът, когато забележи, че го наблюдават и се опитват да го изследват, или ще се смути и тогава не може да се покаже такъв, какъвто е; или ще се преструва и тогава не иска да го познаят такъв, какъвто е.

2. Ако пък поиска да изследва сам себе си, ще изпадне в критическо положение, най-вече що се отнася до състоянието си при афект, тъй като то обикновено не допуска преструвка: защото, когато действат подбуди, той не се наблюдава, а когато се наблюдава, подбудите не действат.

3. Мястото и обстоятелствата по време, когато са трайни, водят до привички, които както се казва, стават втора природа и ни затрудняват в преценката за самите себе си, какви трябва да се смятаме, още повече обаче, какво понятие да си съставим за другия, с когото общуваме; защото промяната на положението, в което съдбата ни е поставила, или в което и сами се поставяме като авантюристи, затруднява много антропологията да се издигне до нивото на една истинска наука.

Накрая не точно извори, но все пак помощни средства на антропологията са: Световната история, биографии, дори драми и романи. Защото, при все че в основата на двата последни вида собствено не лежи опит и истина, а повече измислица, и че тук е позволено да се преувеличават характерите и ситуациите, в които хората изпадат, сякаш са видени на сън, следователно те изглежда да не ни дават никакво знание за човека, все пак онези характери, каквито ги е съчинявал например един Ричардсън или Молиер, трябва в основните си черти да са взети от наблюдението на действителните постъпки на хората: тъй като те наистина са преувеличени по степен, но по качество все пак трябва да се съгласуват с човешката природа. Една систематически планирана и все пак популярно съчинена (с отношение към примери, които всеки читател може да открие) антропология от прагматическо гледище съдържа в себе си следното предимство за читателите: че чрез пълнотата на заглавията, под които може да се подведе това или онова наблюдавано човешко свойство с практическа насоченост, се дават на човека твърде много поводи и подтици да направи от всяко особено свойство отделна тема, за да го постави на подходящо място; чрез което работите в антропологията от само себе си се разпределят между любителите на тази наука и чрез единството на плана се съединяват накрая в едно цяло; и така се насърчава и ускорява растежът на общополезната наука.

---

Имануел Кант, „Антропология от прагматично гледище“ (прев. В. Топузова-Торбова), УИ "Св. Климент Охридски" С., 1992.