Марк Аврелий, "Към себе си" (продължение)

Марк Аврелий

6:41 …Но ако смятаме за добро и зло само това, което зависи от нас, не остава никаква причина нито да виним бог, нито да вдигаме война срещу човек.

5:42. Всички съдействаме за общия резултат — едни съзнателно и с ума си, други, без да знаят. И Хераклит, предполагам, това иска да каже, като нарича спящите съдеятели на ставащото във Вселената. Един съдейства за едно, друг — за друго, съдеятел е дори в по-висока степен недоволстващият, опитващият се да върви срещу ставащото и да руши. Вселената има полза и от такива хора. Затова реши за в бъдеще сред кои ще се наредиш. Защото направляващият вселената ще си послужи по най-прекрасен начин с тебе, ще те приеме и ще ти отреди място сред съдеятелите и работещите задружно.

6:44 …Град и родина за мен като Антонин е Рим, а като човек — вселената. Затова единствено което е от полза за тези градове е благо за мене.

6:45. Всичко, което се случва всекиму, е от полза за цялото. Това щеше да е достатъчно. Но ако гледаш внимателно, ще забележиш още, че което е полезно за един човек, винаги е полезно и за другите хора.

6:53. Привикни се да не слушаш с половин ухо това, което казва другият, и колкото се може повече прониквай в душата на говорещия.

7:3 Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.

7:9. Всички неща са вплетени помежду си. Връзката им е свещена и помежду им никое не е чуждо на друго, защото са подчинени и същевременно съграждащи реда на един и същ свят. И светът, образуван от всичкото, е един, и Богът, преминаващ през всичкото, е един, и материалната същност е една, и законът е един, единият общ разум за всички разумни същества, и истината е една щом като е едно и съвършенството за единородните същества, причастни към същия разум.

7:18. Някой се страхува от промяната? Та какво може да стане без промяна и има ли нещо по-мило и по-свойствено за всеобщата природа от нея? Би ли могъл да се изкъпеш ако дървата не се променяха? Щеше ли да се храниш, ако храните не се променяха? И кое друго полезно нещо би се изпълнило без промяна? Не виждаш ли, че и това ти да се промениш е от подобно естество и че по подобен начин е необходимо за всеобщата природа?

7:22. Присъщо на човека е да обича и тези, които му вредят. Ще се убедиш в това, ако си представиш, че са ти роднини, и съобразиш, че грешат поради незнание и против волята си и че не след дълго ще умрат като тебе и най-вече, че не ти е навредено, защото ръководното ти начало не е станало по-лошо, отколкото по-рано.

7:31. Нека простотата, чувството за срам и безразличието към това, което е между добродетелта и порока, те дарят с ведрост. Обикни човешкия род и последвай Бога.

7:59. Копай навътре! Вътре е изворът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.

7:71. Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е възможно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.

8:10. Съжаляването е един вид укор към себе си, че си пропуснал полезното. А доброто сигурно е нещо полезно, за което заляга прекрасният достоен човек. Никой прекрасен и достоен човек не би съжалявал, че е пропуснал някое удоволствие. Значи удоволствието не е нито полезно, нито добро.

8:34. Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съединиш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, Богът не позволява наново да се събере.

8:39. Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта. А за удоволствието виждам — въздържанието.

8:47. Ако си огорчен от нещо външно, не то те мъчи, а твоето съждение за него. А това да го изтриеш вече зависи от тебе. Ако пък те мъчи нещо в твоето умонастроение, кой ти пречи да изправиш неговия принцип? Също тъй, ако те мъчи, че не вършиш онова, което ти се струва правилно, защо не се заемеш, ами изпитваш мъка? — Да, ама препятства нещо по-силно. — Тогава недей да изпитваш мъка, защото причината да не се заемеш не е в тебе. — Да, ама животът губи смисъл, ако човек не го върши. — Тогава напусни живота в доброто разположение на духа, в което умира вършещият го, а ведно с това и с добро чувство към препятствията.

9:5. Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.

9:7. Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!

9:41 …Да не се отделяш от философията в каквито и обстоятелства да попадаш и ако се занимаваш с природата, да не се отдаваш на празни приказки с непосветени в науката, а единствено на работата си в момента и на инструмента, с който я вършиш — това правило е общо за всички школи.

10:6. Независимо дали атоми или природа, основно положение да ми бъде, че съм част от цялото, ръководено от природата, а после, че между мене и другите части от същия род е налице отношение на сродство. Помнейки тези положения, след като съм част, няма да недоволствам срещу отреденото ми от цялото, тъй като, което е полезно за цялото, не е вредно за частта. Цялото няма в себе си нищо неполезно за него. Това е общо за всички природи, а всеобщата природа притежава допълнително възможността да не е принуждавана от никаква външна причина да поражда нещо вредно за себе си. Та помнейки, че съм част от подобно цяло, ще бъда доволен от всичко случващо ми се. А доколкото съм в отношение на сродство с части от същия род, няма да постъпвам себично, напротив — ще се съобразявам със себеподобните, ще насочвам всеки свой подтик към общото благо и ще се отклонявам от противното. Ако това се върши така, няма как да не е щастлив животът ми, както можеш да си представиш, че е щастлив животът на един гражданин, по чийто път има само полезни за гражданството дела и който посреща с радост отрежданото му от града.

10:12 …Безметежен и леко подвижен, ведър и същевременно събран в себе си е оня, който във всичко следва разума.

10:25. Роб-беглец е който бяга от своя господар. Законът е господар, а престъпващият закона — роб-беглец. Също така и който изпитва огорчение, гняв или страх, не желае станалото, ставащото или предстоящото да стане, определено от управляващия вселената закон, отреждащ всекиму каквото подхожда. Значи който изпитва огорчение, гняв или страх, е роб-беглец.

11:1. Кои са особеностите на разумната душа — сама се наблюдава, анализира и прави от себе си каквото пожелае, сама прибира плода, който дава, докато други прибират плода при растенията, както и при животните. 

12:9. Тези, които ти пречат да напредваш, съобразявайки се със здравия разум, както няма да успеят да те отвърнат от правилното действие, така нека да не те отблъскват от твоето благоразположение към тях. Бди еднакво и за едното, и за другото — не само да преценяваш и да действаш устойчиво, но и да оставаш ласкав към тия, които се опитват да ти пречат или ти създават неприятности. Защото и това е слабост — да им се сърдиш, както и да се отказваш от работата си и да отстъпваш уплашен.

11:13. Някой щял да ме презре. Негова работа. Моя работа е да не се окаже, че върша или говоря нещо, заслужаващо презрение. Щял да ме намрази. Негова работа. Що се отнася до мене, настроен добронамерено и благосклонно, да покажа и на него, и на всеки, че бърка, и то не грубо, нито изтъквайки своето търпение, а благородно и с доброта като известния фокион, чието спокойствие било естествено. 

11:18  Пази се както да се сърдиш на хората, така и да ги ласкаеш. И едното, и другото са проява на егоизъм и нанасят вреда. Нека, когато се сърдиш, ти бъде подръка възгледът, че не сърденето е свойствено за мъжа, а кротостта и спокойствието. По-човечен и по-мъжествен, спокойният разполага с мишци, сила и смелост, а не разсърденият и недоволният. Спокойствието е така присъщо за безстрастието, както и за силата. Както мъката и сърденето са признак за слабост, защото и в двата случая е налице нараняване и отстъпване. 

12:4. Често съм се учудвал, че всички най-много обичат себе си, но държат по-малко на собственото мнение за себе си, отколкото на чуждото. 

12:29. В това е здравето на живота — да се прониква във всичко и да се разбира какво е, кое е материалното в него и коя оформящата причина. От цялата си душа човек да върши справедливи дела и да говори истината. Какво друго остава, освен животът да се използва за вършенето на добро след добро, като се свързват тъй, че помежду им да не остава дори най-малко разстояние.

Марк Аврелий, "Към себе си"