ОКОЛО ПРАЗНИЦИТЕ

ОКОЛО ПРАЗНИЦИТЕ

Почивни дни, весели срещи, усилено пазаруване, подготовка на подаръци, приповдигнато настроение. Това са само малка част от движенията в празничните коледни дни. Какво празнуваме? Какво търсим? На какво се радваме? 

Този път ще пиша малко по-дълго, защото нямам време за кратко писмо (да уважим Марк Твен).

Коледа или Рождество Христово?

Самото поставяне на такава дилема се превръща постепенно в баналност и дори често дразни ухото. Разбира се, че на 25 декември се чества Рождество Христово. И разбира се, че Иисус не се е родил на тази дата. Знайно е, че тогава е празникът на раждането на непобедимото Слънце. И се превръща в установена дата за Рождество Христово едва през 4 век. Да не говорим също, че Христос не се е раждал никога на Земята. Т.е. рождеството е Иисусово. А Христос идва малко по-късно в Иисус. Кога? Знайно е кога.

А защо да не празнуваме просто Коледа? Разбира се, че можем да празнуваме и Коледа. Какво е Коледа? Не една е версията. Най-вероятно думата произлиза от латинската Calende (основание за днешната "календар"), т.е. първите дни на годината. Една друга версия я свързва със стар български обичай. Не е особено важно. Какво ако празнуваме Рождество Христово, а ненавиждаме, осъждаме, празнословим, и т.н. И какво ако празнуваме Коледа, а обичаме, уважаваме, помагаме на ближния и се радваме на живота Божий? Животът е по-шарен, отколкото си мислим.

Дядо Коледа или Иисус Христос?

Съществува ли дядо Коледа? Разбира се, че съществува. Как така!? Не е ли само за децата? Дойде ли декември месец тук там все срещам по някой дядо Коледа по улиците. Не, не, истинският дали съществува. Кой? Този, който тръгва на пътешествие от Севера и носи подаръци на децата. Как да не съществува!? Толкова деца по света го очакват, толкова деца по света са мотивирани да бъдат послушни, за да получат желания подарък. Е, за децата ясно, ние възрастните знаем, че такъв дядо не съществува. Откъде знаем? Тогава навярно и крал Артур не съществува.

Разбира се, че "дядо Коледа" е измислен от хората, и този герой обслужва не само една идея, не само една цел. Ами политиката не е ли измислена от хората? А мобилният телефон? А народните обичаи? Списъкът не е малък. Тривиалният въпрос: дядо Коледа или Иисус Христос е неразбран въпрос. За детето кукла, за младежа книга, за възрастния разбиране. За малкото дете може и дядо Коледа, за възрастния е Иисус Христос, за разбиращия е Христовото съзнание. За всекиго по нещо. 

Богата трапеза или духовно съзерцание?

Ето още една обичайна дилема, пред която заставаме по време на празниците. А защо да е дилема? Гладна мечка хоро играе ли? Вярно е, елементаризирам въпросите. И разбира се, че го правя съзнателно, т.е. неслучайно. Не е ли "кесаревото кесарю, а Божието - Богу". Щом е празник, естествено, че ще има трапеза. А щом е Рождество Христово (Иисусово), разбира се, че е време за вглъбяване, равносметка, молитва, съзерцание. Лозето иска и молитва, и мотика. И празникът иска и трапеза, и дух. Та не сме ли и ние тяло и душа ? Да оставим на тялото трапезата, на душата молитвата и вглъбяването. Да не прекаляваме с храната и да се устремяваме повече към Божественото. 

А за Нова година! За Нова година друг път! Има време...


Мирослав Бачев