ЗАКОНЪТ ЗА КАРМА ВЪВ ВЕДИТЕ
ЗАКОНЪТ
ЗА КАРМА ВЪВ ВЕДИТЕ
Мирослав БАЧЕВ
2013 г.
След пробуждането на
съзнанието за вечните въпроси на живота изграждането на мироглед се оказва
жизнено необходимо. Този процес се наблюдава във всички култури – навсякъде,
където човешкият ум започва да търси устойчиви ценности в живота. Светогледът
съдържа както емоционални, така и чисто рационални елементи; единият от двата
фактора може да доминира, но те винаги са във взаимодействие. Когато
рационалният фактор е в подем, човек се опитва да открие общата основа на
битието или с други думи – вечните закони, управляващи всемира, както и
неизменните принципи, на които те се основават.
Увод
Онази основна човешка нагласа и душевна предразположеност,
призвана да търси общото, цялото, единното, есенциалното в живота, е
философията. А философията на дадена страна е зрелият плод на нейната култура и
цивилизация. В тази връзка индийската философия е цветът на изкристализиралата
мисъл на вековете в търсене на истината. Различните нейни школи се
характеризират с разнообразие във възгледите си, като в тях можем да различим
следите на общата индийската култура. Въпреки това има основни положения,
сходни във всички тях. Една от тези общи идеи е идеята за карма.[1] Нейните корени откриваме
още във Ведите[2] (Брахманите), в някои
текстове на Упанишадите, по-пълно изложение в Бхагавадгита, както и поставен в
един по-цялостен контекст в даршаните
– школите на индийската философия. Целта на настоящата статия е да разкрие
съдържанието и смисъла на понятието карма
в контекста на ведическите текстове, както и частично неговия произход,
доколкото ведическите текстове полагат началото на развитието на тази идея. За
постигането на тази цел ще разгледаме накратко произходът на думата в
индийската духовна традиция, след което ще приведем конкретни пасажи от
Брахманите.[3]
Произход на
термина
Тъй като думата карма е достатъчно популярна не само в далечния изток, а след 18-19
в. по всички точки на земното кълбо, както и у нас, не е нужно да бъде детайлно
анализирана, а и това не е основен предмет на настоящата статия. Само накратко
ще отбележим, че думата карма има
санскритски произход и означава, най-общо казано, „дело, действие”. Карма се разбира
в няколко аспекта като:
„1) духовно или
физическо действие; 2) следствие от духовно или физическо действие; 3) сборът
от всички следствия от делата на даден индивид в този или в един предишен
живот; 4) веригата от причина и следствие в моралния свят.”[4]
Съдържание
на понятието
Карма е
универсален закон за причината и следствието. Това е съвкупността на всички
добри и лоши дела, извършени от индивида през предишните му съществувания и
определящи неговата съдба през настоящето и следващото съществуване. Законът за
карма е принцип за регулиране потока
на сансара. Карма и дхарма са двата аспекта на движението,
които определят основната характеристика на материалното битие. Те си
взаимодействат и се разграничават като: създаване на движение (карма) и поддържане на хармонията и
порядъка в света (дхарма). Карма е понятие, неизменно свързано с
идеята за трансмиграцията или превъплътяването на душите на земята. Може да се
каже, че карма регулира процеса на
превъплъщението, като изхожда от съвкупността от извършените добри и лоши дела.
Кармата възниква от самскарите – впечатления, склонности и възможности в съзнанието,
възникнали чрез мисли и действия в сегашното или предишни превъплъщения. Този
потенциал ръководи пряко човешкото поведение. По такъв начин всяка карма е семе, зародиш за следващата.
Плодовете от карма се формират като
радост или страдание в зависимост от мислите, чувствата и делата. Ограниченията
на човека в настоящия момент са следствие от неговите минали нагласи и мисли.
Въпреки това той може да избира дали да продължава да следва тези тенденции,
които е формирал, или да се освободи от тях. Възможността за свободен избор отразява
във всекиго свободата на Аза (Атман).
Предаността и любовта към Бога, създаването на добра карма и освобождаването от лошата карма разхлабват веригите на закона на карма.[5]
Карма е
още следствието от едно дело, което може да има физически, духовен или езиков
характер и може да възникне и от самото намерение за това дело. Има намерения
за дела, които могат да породят кармично следствие. В случай, че известно дело
не може да бъде извършено, но съществува намерение за него, то самото
намерение вече поражда резултат. Кармичният резултат липсва само при делото,
което човек извършва, свободен от жажда, омраза и заблуда. Трябва да се
отбележи, че карма не е нито съдба,
нито нещо, подобно на философски детерминизъм. Делата определят вида на превъплъщението,
но не и постъпките на човека; кармата задава само ситуацията, но не и отговора
на тази ситуация.[6]
Различават се три вида карма: агами-карма, прарабдха-карма
и санчита-карма. Агами-карма е бъдещата карма,
която възниква от сегашните дела и желания и според закона за причинността
трябва да се прояви в бъдещето. Тя е от особено значение, доколкото човек може
да повлияе върху собственото си бъдеще чрез сегашните си дела и желания. Прарабдха-карма (санскр. букв. пра – „преди”, арабдха – „започнал, наченал”) е следствия от дела, които са
започнали през предишни съществувания и дават резултат в настоящия живот.
Събитията не могат да бъдат спрени, подобно на пуснатата стрела, която не може
да бъде върната назад. Санчита-карма
представлява натрупаните самскари, които човекът е създал през миналия си живот
и които чакат да се проявят в един бъдещ живот.[7]
Карма във Ведите
Развитието на идеята за карма тръгва от Самхитите и Брахманите
(„Ведите” в по-тесен смисъл), преминава през Упанишадите и впоследствие се
формира едно цялостно учение за този закон във философските школи. В Брахманите
се описва, че мъртвите от царството на Яма отиват на Луната, откъдето след
известно време се връщат отново. Подобен текст намираме и в Чхандогя упанишад
(5, 10:7):
„От полугодието
те отиват в света на бащите (прадедите), от света на бащите в акаша
(пространството), от акаша – в луната. Това е владетелят Сома. Това е храната
на боговете. Това ядат боговете. В нея (луната) те стоят толкова дълго, колкото
им се полага, горят дотогава, докато отново не се върнат в тази акаша, от
акашата – във вятър, стават от вятъра дим, от дим стават мъгла. Бидейки мъгла,
те стават облак, бидейки облак, те се превръщат тук в този свят, избирайки да
са трева, дърво, жито.”[8]
В Упанишадите идеята за трансмиграцията
е представена във връзка с идеята за повторната смърт, като се смята, че тя
присъства още в арийската култура. Ариите споделят възгледа, че душата по
някакъв начин се връща отново на земята. Идеята за преселението на душата е
илюстрирана с възможността за преминаване в други пространства, други светове.
Земните превъплъщения могат да бъдат и хиляди. Но духовно зрящият следва закона на цялото и вижда цялото във
всичко и по такъв начин преодолява нещастието и смъртта. Всъщност смърт за него
не съществува, защото е достигнал до истинското Знание:
„Виждащият не
вижда смъртта, нито нещастието. Всичкото именно виждащият вижда. Той достига
всичко. Той става еднократен, става трикратен, петкратен, седмократен,
деветократен, като единадесетократен го помнят, сто и единадесетократен,
двадесетхилядикратен” (Чхандогя-упанишад
7, 26:2)[9]
Смята се, че идеята за превъплъщението и
законът за карма в епохата на Упанишадите
не са били общодостъпни учения, разпространени сред широк кръг хора. Според
един текст това знание не е било достъпно и на брахманското съсловие, а се е
пазило при кшатриите[10].
Това личи от разговора на Шветакети – синът на Уддалака Аруни, с Правахана
Джайвали, описан в Чхандогя упанишад (5, 3:1-7).[11]
На 12 годишна възраст Шветакети започва да изучава Ведите по поръка на баща си
– виден брахман, като става брахмански ученик. На 24 години, вече изучил
свещеното знание, се връща при баща си и двамата водят дълъг разговор, в който
Уддалака Аруни му разкрива аспекти от тайното знание, което Шветакети не е
усвоил. Шветакети, който вече е усвоил знанието на брахманите, не успява да
отговори на Правахана Джайвали как душите се връщат от другия свят отново на
земята:
„Правахана Джайвали попитал: „Младежо, ти учил ли си?”[12] –
„Да, почтени”. „Знаеш ли откъде идва потомството?” – „Това не, почтени”. „Знаеш
ли как (от другия свят) се връщат отново?” – „Това не, почтени”. „Знаеш ли пътя
на боговете и на бащите къде се разгръща?” – „Това не, почтени”. „Знаеш ли защо
този свят не се препълва?” – „Това не, почтени”… „Това, което ти, Гаутама, не
знаеш, също така и брахманите, минали преди тебе, не познават. Така във всички
светове само от кшатриите се предава това знание.”[13]
Идеята, че учението
за карма е било по това време тайно и
недостъпно за широката маса, дори и за жреците, се потвърждава и от „Брихадараняка
упанишад” в диалога между Яджнавалкя и Артабхага (3, 2:13):
„Яджнавалкя“ – каза той – „когато на този мъртъв човек речта влиза в огъня,
дъхът [прана] – във въздуха, окото – в слънцето, умът – в луната, ухото – в
пространството, космите на тялото – в тревите, космите на главата – в
дърветата, кръвта на семето – във водата, къде
тогава е този човек?“ – „Вземи ръката ми, драги Артабхага; само ние ще знаем това, не трябва (да
говорим) пред хората“. Те се отдалечиха и заговориха. Когато заговориха, те говориха за действието [карма];
когато прославяха, прославяха действието; добрият, наистина, става добър чрез
доброто действие, лошият – чрез лошото. Тогава Артабхага замълча.” (к.м. –
б.а.)[14]
В „Брихадараняка упанишад” (4,
4:4-6) съществуват още няколко пасажи, съдържащи идеи за превъплъщение и карма, в един от които усвояването на
свещеното знание и трансмиграцията са условия за постепенна духовно-нравствена
еволюция на душата (атма)[15]:
„Както златарят взема парче злато и му придава
друга, по-нова, по-красива форма, така и този атма, след като отхвърли тялото,
надмогнал незнанието, се превръща в
друга, по-нова, по-красива форма – на дедите или на гандхарвите, или на
боговете или на Праджапати, или на Брахма, или на други същества.” (к.м. –
б.а.)[16]
Разбирането на карма като нравствен закон и последваща
отплата за действията откриваме още и в четвърти раздел, четвърта брахмана (ст.
5):
„Този атма, наистина, е Брахма, съставен от
познание, от разум, от прана, от зрение, от слух, от земя, от вода, от въздух,
от пространство, от светлина, от желание, от нежелание, от гняв, от не-гняв, от
дхарма, от не-дхарма, от всичко. Това [разбира се] е така: „Той е съставен от
това, от онова“ — както действа някой, както някой се държи, такъв е той. Който върши добро е добър, който върши зло
е лош, чрез чистото дело е чист, чрез лошото – лош. Така и говорят: „Този
пуруша е съставен от желание“ – каквото е неговото желание, такава е неговата
воля; каквато е волята му, такова дело извършва; каквото дело извършва, такова го постига.” (к.м. – б.а.)[17]
Нагласата на ума, желанията,
които човек има, както и цялостната посока на съзнанието определят карма на бъдещото същество:
„Свързано е чрез действието финото му тяло, към
това, към което е привързан неговият ум. Като стигне края на (и плода от)
действието, което той е вършил тук, от
онзи свят отново идва в този свят за [друго] действие. (к.м. – б.а.)[18]
Човекът, който е изучил Ведите и
следва дхарма, който непрестанно се стреми към духовно съвършенство, който
съумява да осъществява контрол над сетивата си и прилага ахимса – принципът на ненасилието, към всичко живо, достига
Абсолюта и не се превъплъщава отново на земята:
“Това казал Брахман на Праджапати, Праджапати предал
на Ману, а Ману на хората. Този, който е изучил (Ведите) от известни учители и
който посвещава делата си на учителите, съгласно правилата в своя чист дом,
извършва своята сватхйайа (ежедневна дейност за постигане на вътрешно
съвършенство) и се посвещава на дхармата (пътя на нравствено усъвършенстване),
контролирайки сетивата си и щадейки всички същества; който извършва това
(винаги), достига света на Брахман и не
се връща отново, не се връща отново.” (к.м. – б.а.; Чхандогя упанишад 8,
15:1)[19]
С тези думи завършва една от
най-старите във времето, а може би и най-старата, Упанишада.
Следва
продължение
ЛИТЕРАТУРА:
Братоева, М. Повторна смърт –
прераждане – карма: за генезиса на индийската доктрина за карма – В:
Християнство, ислям и източни религии (2011, сборник), съст. С. Евстатиев.,
София: Изток-Запад.
Енциклопедичен речник на източната мъдрост (2008), съст.
И. Фишер-Шрайбер и колектив, София: Готуранов и син 1996.
Индийските санскритски първоизточници – Веди,
Упанишади, Бхагавадгита (1996), съст. Кънев, К, София: Любомъдрие
[2] Популярното понятие „Веди” обикновено включва само Самхитите, т.е. четирите
Веди (в тесен смисъл): Ригведа, Самаведа, Яджурведа и Атхарваведа. Следва да се
уточни, че Ведите имат по-широко
съдържание, а именно: Самхити, Брахмани – теологически трактати и Упанишади
(араняки) – езотерични спекулативни текстове. Някои изследователи смятат,
че Упанишадите следва да бъдат отделени от ведическия корпус като самостоятелни
текстове.
[3] По въпроса за генезиса на идеята за карма съществуват две алтернативи:
според едната тази идея присъства във Ведите, според другата идеята за карма е
привнесена по-късно под влияние на брахманското съсловие. Вж. по-подробно
отличната статия на Братоева, М. Повторна
смърт – прераждане – карма: за генезиса на индийската доктрина а карма – В:
Християнство, ислям и източни религии (2011, сборник), съст. С. Евстатиев, с.
221-236.
[4] Енциклопедичен речник на източната
мъдрост (2008), съст. И. Фишер-Шрайбер
и колектив, София: Готуранов и син 1996,
с. 238.
[8] Индийските санскритски
първоизточници – Веди, Упанишади, Бхагавадгита (1996), съст.: Кънев, К, София: Любомъдрие, с.
133.
[10] Индийската кастова система се основава на йерархичен ред и включва: брахмани – жреци, свещеници, философи,
учени, кшатрии – военни, политици,
пълководци, вайши - търговци и
занаятчии и шудри – работници, слуги.
Смята се, че делението на касти (варни)
се извършва от ариите след тяхното проникване в Индия с цел да се поддържа
социалното равновесие.
[13] Според някои мнения на изследователи, текстовете, в които се говори, че
езотеричното знание за превъплъщението се пази от кшатриите, а не от
брахманите, е привнесен по-късно в текстовете на Упанишадите.
[15] За разлика от разбирането на превъплъщението в будизма, където няма място
за нравствена еволюция чрез прераждане, защото то е обвързано изцяло със
сансара и се търси тотално освобождение. Това е така, защото колкото и да са
превъплъщенията, индивидът остава в „блатото” на сансара и страданията.
Коментари
Публикуване на коментар